Хидроенергийна каскада Горна Арда
Идеята за изграждане на хидроенергийни съоръжения по горното поречие на река Арда възниква през осемдесетте години на двадесети век. Тогава е предвидено да бъдат изградени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, с прилежащи към тях водноелектрически централи. Работата по проекта през осемдесетте години е предимно на идейно ниво. След 1989 година проектът е замразен за около 10 години.
Работата по проекта Хидроенергийна каскада Горна Арда беше възобновена през 1998 година. Това стана с подписването на 4 ноември 1998 г. на споразумение между Република България и Република Турция за изграждане на каскадата "Горна Арда". През октомври 1999 министър-председателят на Република България Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дадоха официалното начало на проекта на тържествена церемония по първата му копка.
Оповестените параметри на проекта предвиждаха до 2006 г. да бъдат построени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, всеки от тях с ВЕЦ, като общата мощност на съоръженията трябваше да е 170 мВт. Предвиждаше се те да произвеждат 466 млн. кВтч електроенергия годишно. Обявената стойност на проекта беше 220 млн. щатски долара. Малко след стартирането си, поради финансови затруднения на турската страна, проектът беше временно преустановен.
На 22 март 2001 година правителствената пресслужба съобщи, че „правителството на Република България с Решение № 135 отменя - Решение № 580 от 2000 г. за предоставяне на концесия за бъдещ воден обект - язовир „Мадан” и напорна деривация към него - публична държавна собственост, първо стъпало от каскада „Горна Арда”, който да бъде изграден със средства на концесионера.
Отмяната на решението за предоставяне на концесия беше следствие от непредставени от страна на акционера в ХЕК Горна Арда – „Джейлан Иншаат”, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”, доказателства за финансови и технически възможности за изпълнение на проекта.
С решение на Анкарския търговски съд беше наложен запор върху имуществото на „Джейлан Иншаат” с цел обезпечаване и гарантиране на вземанията на кредиторите на поставената под особен надзор Капиталбанк, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”. Запорът забрани извършването на каквито и да е сделки и плащания, както и разпореждания с недвижими имоти, собственост на дружеството.
Отнемането на решението за предоставяне на концесия постави началото на серия от преговори между Националната електрическа компания и „Джейлан холдинг” за заменянето му като участник в проекта.
Няколко чуждестранни компании, сред които и италианската "Енел пауьр", проявиха интерес да инвестират в проекта, поемайки участието на турската страна. Въпреки водените преговори обаче, не се стигна до споразумение за въвеждането на нови партньори в „Горна Арда”.
През март 2008 година турската компания CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., която пое активите на „Джейлан” след обявяването й в несъстоятелност, заведе дело в арбитражния съд в Париж срещу НЕК. Искът на CCG беше в размер на за 75 млн. евро. Компанията твърдеше, че НЕК се е опитала да прекрати против волята на CCG участието им в „Хидроенергийна компания Горна Арда”.
В края на 2008 година австрийската компания ЕВН, която към този момент вече имаше сериозен опит на българския електроенергиен пазар, изрази интереса си към участие в проекта „Горна Арда”. В резултат на проведените преговори с CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., беше постигнато споразумение ЕВН и Alpine Bau да изкупят участието на турската компания в ХЕК Горна Арда. От своя страна CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. замрази временно иска си срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж.
На 2 септември 2009 г. правителството на Република България, ръководено от министър-председателя господин Бойко Борисов, взе решение, с което определи „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД за инвеститор на каскада „Горна Арда”.
Министерският съвет одобри и писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект. С утвърждаването му стана възможно окончателното структуриране на „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД. За акционери в дружеството бяха посочени НЕК, EVN и Alpine Bau.
В началото на 2010 година Alpine Bau преразгледа приоритетите за развитието си и заяви намерението си да се оттегли от проекта „Горна Арда”.
На 19 юли 2010 година във Виена, в присъствието на премиера Бойко Борисов, беше подписано акционерно споразумение между EVN и НЕК, с което бе поставено реалното начало на създаването на смесена българо-австрийска компания, която да изгради и експлоатира хидрокаскада „Горна Арда”. Споразумението предвижда EVN да притежава до 70 на сто от компанията.
Каскада „Горна Арда” ще даде значителен тласък за развитието на местната икономика в областите Смолян и Кърджали. Нашият стремеж е „Горна Арда” да стане притегателен център за развитие на туризма в региона, който и сега е сред най-предпочитаните места за селски и зимен туризъм в страната ни.